Ритъмните и проводни нарушения са група от състояния, които се характеризират с абнормности в генерирането или провеждането на електрическите импулси в сърцето. Те могат да доведат до твърде бавен, твърде бърз или нерегулярен сърдечен ритъм, което може да повлияе на сърдечната функция и да доведе до усложнения като сърдечна недостатъчност, тромбоемболизъм, инсулт или внезапна сърдечна смърт.
ВИДОВЕ РИТЪМНИ И ПРОВОДНИ НАРУШЕНИЯ
1. Ритъмни нарушения (аритмии)
-
Синусова тахикардия – повишена сърдечна честота (>100 удара в минута), обикновено физиологична.
-
Синусова брадикардия – забавен сърдечен ритъм (<60 удара в минута), среща се при спортисти или при заболявания.
-
Предсърдно мъждене – най-честата аритмия, характеризираща се с хаотична електрическа активност на предсърдията.
-
Предсърдно трептене – организиран, но учестен ритъм на предсърдията.
-
Пароксизмална суправентрикуларна тахикардия (ПСВТ) – внезапно възникващи тахикардии от надкамерен произход.
-
Камерна тахикардии – животозастрашаващи ритъмни нарушения, произлизащи от камерите.
-
Камерно мъждене – спешно състояние, водещо до припадък, което може да доведе до фатален изход без незабавна намеса.
2. Проводни нарушения
-
Синоатриален блок – забавено или липсващо предаване на импулсите от синусовия възел.
-
Атриовентрикуларни блокове (AV-блок):
-
I-ва степен – забавено провеждане без загуба на импулси.
-
II-ра степен – частично блокиране на импулсите (Mobitz I и Mobitz II).
-
III-та степен (пълен AV-блок) – липса на връзка между предсърдията и камерите.
-
-
Бедрени блокове на проводната система – ляв или десен бедрен блок, водещи до асинхронна камерна контракция.
Причини за ритъмни и проводни нарушения
Сърдечни заболявания – исхемична болест на сърцето, миокардит, кардиомиопатии и др.
Електролитни нарушения – хиперкалиемия, хипокалиемия, хипомагнезиемия и др.
Хормонални разстройства – заболявания на щитовидната жлеза (хипер- или хипотиреоидизъм) и др.
Лекарствени и токсични въздействия – антиаритмици, дигоксин, алкохол, наркотици и др.
Автономни нарушения – прекомерен тонус на вагусовия нерв или симпатикова свръхактивация.
Генетични синдроми – синдром на удължения QT-интервал, синдром на Бругада, WPW-синдром и др.
Симптоми
Палпитации (усещане за прескачане на сърцето или сърцебиене).
Замайване и синкоп (припадъци).
Задух и гръдна болка.
Умора и невъзможност за физическо натоварване.
Внезапна загуба на съзнание при тежки аритмии.
Диагностика
Електрокардиография (ЕКГ) – основен метод за откриване на аритмии и проводни нарушения.
Холтер мониторинг – 24-48 часов запис на сърдечната дейност за откриване на пароксизмални аритмии.
Стрес тест – за оценка на исхемия и индуцирани аритмии при натоварване.
Ехокардиография – за оценка на структурни сърдечни заболявания.
Електрофизиологично изследване (EPS) – инвазивен метод за детайлно картографиране на електрическите пътища в сърцето.
ЛЕЧЕНИЕ
1. Медикаментозна терапия:
Бета-блокери – забавят сърдечната честота и намаляват риска от тахикардии.
Антиаритмични лекарства (Клас I, II, III, IV, V) – регулират електрическата активност на сърцето.
Антикоагуланти – при предсърдно мъждене за предотвратяване на тромбоемболизъм и усложнения като инсулт.
Електролитен баланс – корекция на калий, магнезий, калций и др. при нарушения.
2. Електрически и интервенционални методи:
Кардиоверсия – електрошокова терапия при предсърдно мъждене или вентрикуларни аритмии.
Катетърна аблация – инвазивна процедура за елиминиране на анормални електрически пътища.
Имплантиране на пейсмейкър – при AV-блокове и брадикардии.
Имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (ICD) – при животозастрашаващи камерни аритмии.
3. Начин на живот и превенция:
Ограничаване на кофеин, алкохол и стимуланти.
Контрол на кръвното налягане, диабета и други придружаващи заболявания.
Редовна физическа активност и здравословно хранене.
Намаляване на стреса и адекватен сън.
Прогноза
Прогнозата зависи от типа аритмия, подлежащото заболяване и ефективността на лечението. При навременна диагноза и правилен терапевтичен подход, повечето пациенти могат да водят нормален и активен живот.
Ритъмните и проводни нарушения са често срещани, но с правилно лечение и мониторинг могат да бъдат успешно контролирани.