РИТЪМНИ И ПРОВОДНИ НАРУШЕНИЯ

top-view-tensiometer-checking-blood-pressure

  Ритъмните и проводни нарушения са група от състояния, които се характеризират с абнормности в генерирането или провеждането на електрическите импулси в сърцето. Те могат да доведат до твърде бавен, твърде бърз или нерегулярен сърдечен ритъм, което може да повлияе на сърдечната функция и да доведе до усложнения като сърдечна недостатъчност, тромбоемболизъм, инсулт или внезапна сърдечна смърт.

ВИДОВЕ РИТЪМНИ И ПРОВОДНИ НАРУШЕНИЯ

1. Ритъмни нарушения (аритмии)

  • Синусова тахикардия – повишена сърдечна честота (>100 удара в минута), обикновено физиологична.

  • Синусова брадикардия – забавен сърдечен ритъм (<60 удара в минута), среща се при спортисти или при заболявания.

  • Предсърдно мъждене – най-честата аритмия, характеризираща се с хаотична електрическа активност на предсърдията.

  • Предсърдно трептене – организиран, но учестен ритъм на предсърдията.

  • Пароксизмална суправентрикуларна тахикардия (ПСВТ) – внезапно възникващи тахикардии от надкамерен произход.

  • Камерна тахикардии – животозастрашаващи ритъмни нарушения, произлизащи от камерите.

  • Камерно мъждене – спешно състояние, водещо до припадък, което може да доведе до фатален изход без незабавна намеса.




2. Проводни нарушения

  • Синоатриален блок – забавено или липсващо предаване на импулсите от синусовия възел.

  • Атриовентрикуларни блокове (AV-блок):

    • I-ва степен – забавено провеждане без загуба на импулси.

    • II-ра степен – частично блокиране на импулсите (Mobitz I и Mobitz II).

    • III-та степен (пълен AV-блок) – липса на връзка между предсърдията и камерите.

  • Бедрени блокове на проводната система – ляв или десен бедрен блок, водещи до асинхронна камерна контракция.

Причини за ритъмни и проводни нарушения

  • Сърдечни заболявания – исхемична болест на сърцето, миокардит, кардиомиопатии и др.

  • Електролитни нарушения – хиперкалиемия, хипокалиемия, хипомагнезиемия и др.

  • Хормонални разстройства – заболявания на щитовидната жлеза (хипер- или хипотиреоидизъм) и др.

  • Лекарствени и токсични въздействия – антиаритмици, дигоксин, алкохол, наркотици и др.

  • Автономни нарушения – прекомерен тонус на вагусовия нерв или симпатикова свръхактивация.

  • Генетични синдроми – синдром на удължения QT-интервал, синдром на Бругада, WPW-синдром и др.

Симптоми

  • Палпитации (усещане за прескачане на сърцето или сърцебиене).

  • Замайване и синкоп (припадъци).

  • Задух и гръдна болка.

  • Умора и невъзможност за физическо натоварване.

  • Внезапна загуба на съзнание при тежки аритмии.

Close-up of ECG monitor leads on a printed cardiogram, showcasing heart health diagnostics.

Диагностика

  • Електрокардиография (ЕКГ) – основен метод за откриване на аритмии и проводни нарушения.

  • Холтер мониторинг – 24-48 часов запис на сърдечната дейност за откриване на пароксизмални аритмии.

  • Стрес тест – за оценка на исхемия и индуцирани аритмии при натоварване.

  • Ехокардиография – за оценка на структурни сърдечни заболявания.

  • Електрофизиологично изследване (EPS) – инвазивен метод за детайлно картографиране на електрическите пътища в сърцето.

ЛЕЧЕНИЕ

1. Медикаментозна терапия:

  • Бета-блокери – забавят сърдечната честота и намаляват риска от тахикардии.

  • Антиаритмични лекарства (Клас I, II, III, IV, V) – регулират електрическата активност на сърцето.

  • Антикоагуланти – при предсърдно мъждене за предотвратяване на тромбоемболизъм и усложнения като инсулт.

  • Електролитен баланс – корекция на калий, магнезий, калций и др. при нарушения.

2. Електрически и интервенционални методи:

  • Кардиоверсия – електрошокова терапия при предсърдно мъждене или вентрикуларни аритмии.

  • Катетърна аблация – инвазивна процедура за елиминиране на анормални електрически пътища.

  • Имплантиране на пейсмейкър – при AV-блокове и брадикардии.

  • Имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (ICD) – при животозастрашаващи камерни аритмии.

РИТЪМНИ И ПРОВОДНИ НАРУШЕНИЯ

 

3. Начин на живот и превенция:

  • Ограничаване на кофеин, алкохол и стимуланти.

  • Контрол на кръвното налягане, диабета и други придружаващи заболявания.

  • Редовна физическа активност и здравословно хранене.

  • Намаляване на стреса и адекватен сън.

Прогноза

Прогнозата зависи от типа аритмия, подлежащото заболяване и ефективността на лечението. При навременна диагноза и правилен терапевтичен подход, повечето пациенти могат да водят нормален и активен живот.

Ритъмните и проводни нарушения са често срещани, но с правилно лечение и мониторинг могат да бъдат успешно контролирани.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И КОНСУЛТАЦИЯ, ЗАПАЗЕТЕ СИ ЧАС : 0887 260 307