Щастливите хора са по здрави !
Отдавна учените са открили,че има няколко психологични профила. Например личностите от тип А са ядосани през повечето време, тревожни,напрегнати и депресирани. Това, от своя страна, повишава риска от сърдечни проблеми. Когато човек е положително настроен и приема живота с оптимизъм, намалява значително риска от здравословни проблеми, особено за сърцето, обясняват учени.
След проведени множество проучвания в големи международни центрове за изследване на човешкото поведение се установява , че оптимистичните натури са с 50% по-нисък риск от инфаркт и други сърдечни проблеми, в сравнение с хората, които са по-песимистично настроени към случващото се около тях.
Наличието на стрес и респективното повишаване нивата на стресовите хормони кортизол, адреналин, норадреналин водят до редица здравословни проблеми, включително увреждане на артериите и нормалната функция на сърцето, смятат експерти. Шастливите и позитивни хора са духовно и физически по-здрави, имат нормално кръвно налягане, добро телосложение и нивата на холестерол са в норма. При тези хора сънят е значително по-пълноценен, което също е предпоставка за доброто здраве на сърцето.
В днешно време става все по-трудно да се намали нивото на стреса, но е важно всеки човек да помисли по-задълбочено за действието му върху здравословното състояние и психиката. Стресът в ежедневието ни се увеличава с всеки ден ,така че от нас зависи да се научим да се справяме с него. Един от най-простите и достъпни начини е спортът и разходките сред природата в планината или край моркия бряг.
От друг страна хранителните ни навици са също определящи ,не само за благополучието на тялото ни, но за психическото ни здраве.
Например консумацията на мазни и висококалорични храни води до подобни процесите на наркотичната зависимост.
Честото консумиране на висококалорични храни, сандвичи,мазни меса,пържени картофи, шоколадови изделия и газирани напитки създава в организма непрестанно желание за поемане на захар, сол и мазнини. Според учените, с времето удоволствието от консумирането на такива храни намалява, и за да задоволим потребностите си, увеличаваме количествата на поглъщаната храна.
Този процес е много сходен със зависимостта развивана към наркотични вещества –хероин, медикаменти, никотин, алкохол. Предполага се ,че механизмите на ниво централна нервна система са сходни.
Освен натрупването на излишни килограми и повишен риск от сърдечносъдови проблеми вследствие на затлъстяването, нездравословното хранене може да е пагубно и за мозъка, и психическото ни здраве
Установено е, че калоричните храни могат да повлияят на действието на допамина в мозъка, което да навреди на функцията на нервната система.
Нивата на хормона, кортикостерон, също са завишени, което увеличава риска от депресия, тревожност и други негативни емоции и поведения.
Ефекта на диетичния режим върху нивата на друг стресов хормон- кортизон са още по-изразени.
От друга страна рязката промяна в хранителния режим от висококалорична към такава с ниско съдържание на мазнинии обратното е стресово за организма. Това води до повишена раздразнителност и отрицателни емоции.
Опитайте се да не прекалявате с харната, гледайте положително на живота,радвайте се на семействата и приятелите си, бъдете оптимисти и намерете щастието в малките неща.
