Тихо предсърдно мъждене — скритата причина за исхемичен инсулт

Криптогенният инсулт се дефинира като инсулт, причинен от неизвестна или неясна причина, и представлява около 25–30% от всички исхемични инсулти. При много от тези пациенти се подозира, че в основата стои тихо предсърдно мъждене — а скринингът за подобни скрити епизоди е от съществено значение за правилното лечение.

Какво е предсърдното мъждене и защо остава незабелязано?

Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата сърдечна аритмия и е свързано с до 5 пъти по-висок риск от тромбоемболични усложнения, инвалидизация, сърдечна недостатъчност и преждевременна смъртност. Всяка година се диагностицират около пет милиона нови случая в световен мащаб.

Докато немалко пациенти с ПМ усещат сърцебиене, задух или умора, при други аритмията протича напълно безсимптомно — това е т.нар. „тихо" предсърдно мъждене. За съжаление, то нерядко бива открито едва след настъпването на сериозно усложнение, като исхемичен инсулт или сърдечна недостатъчност. Ето защо по-ранното му откриване е толкова важно — то позволява своевременна терапия, която предпазва не само от последствията на аритмията, но и от нейното прогресиране.

„ПМ поражда ПМ“ — защо времето има значение

Проучването ASSERT показва, че при 35% от пациентите без предходно регистрирана аритмия по-продължителното проследяване (в рамките на 3 години) разкрива епизоди на предсърдно мъждене. В САЩ инсултът остава петата водеща причина за смърт и водеща причина за тежка хронична инвалидност — затова откриването, превенцията и лечението на ПМ заслужават сериозно внимание.

Съществува и феноменът „ПМ поражда ПМ" — прогресията от пристъпно към персистиращо или постоянно предсърдно мъждене протича по-бързо, когато аритмията остава дълго неразпозната и нелекувана. Продължителното тихо ПМ може да доведе до предсърдно ремоделиране и до кардиомиопатия, индуцирана от тахикардия, а впоследствие — до застойна сърдечна недостатъчност и животозастрашаващи аритмии.

Как се диагностицира тихото предсърдно мъждене?

Златният стандарт за диагностика на ПМ остава електрокардиограмата (ЕКГ). Неравномерният пулс може да породи подозрение, но само ЕКГ запис може да потвърди диагнозата.

Проблемът е, че около една трета от пациентите с тази аритмия изобщо не усещат наличието ѝ — оттам идва и терминът „тихо предсърдно мъждене". Едно стандартно 12-канално ЕКГ има сравнително слаба чувствителност за откриване на пристъпно ПМ, тъй като улавя само моментна снимка на ритъма. По-често се използва 24-часов Холтер ЕКГ запис, който обаче открива предходно неразпознато ПМ едва при около 2% от пациентите след инсулт.

Няколко проучвания при пациенти с криптогенен инсулт потвърждават, че по-изчерпателните стратегии за наблюдение водят до значително по-високи нива на откриване на ПМ в сравнение със стандартното проследяване — колкото по-дълго продължава наблюдението, толкова повече случаи на ПМ биват разкрити.

Loop Recorder — непрекъснато наблюдение до 3 години

Клиничното изпитване XPECT показва, че подкожно имплантируемо устройство от типа Loop Recorder, снабдено с алгоритъм за откриване на ПМ, постига добра точност (98,5%) и висока чувствителност (96,4%) при идентифициране на аритмията — независимо дали пациентът усеща симптоми.

Проучването CRYSTAL-AF, посветено на криптогенния инсулт и подлежащото предсърдно мъждене, показва, че непрекъснатото ЕКГ мониториране с имплантируем Loop Recorder открива значително повече случаи на ПМ след криптогенен инсулт или транзиторна исхемична атака, отколкото конвенционалните методи. Забележителното е, че по-голямата част от откритите епизоди — 74% в рамките на 6-месечно проследяване — са били напълно безсимптомни.

Loop Recorder-ът се имплантира подкожно чрез кратка процедура под локална анестезия и записва сърдечния ритъм в продължение на до 3 години. Благодарение на постоянния запис устройството помага за диагностициране на ритъмни нарушения, които не биха могли да се уловят чрез стандартен 24-часов Холтер ЕКГ.

Кой трябва да се консултира с кардиолог?

Пациентите, преживели криптогенен инсулт, или тези с повече от един рисков фактор за ПМ, трябва да обмислят консултация за оценка на риска от скрито предсърдно мъждене. Основните рискови фактори включват:

• Хипертония
• Напреднала възраст
• Повишен индекс на телесна маса
• Захарен диабет
• Тютюнопушене
• Предишно сърдечно заболяване

Кардиологът ще прецени необходимостта от допълнителни изследвания — от стандартно ЕКГ и Холтер мониториране до дългосрочно наблюдение с имплантируем Loop Recorder.

Съдържанието в тази статия е информативно и не замества консултация с лекуващия Ви лекар.